Какво представлява амниоцентезата?
Амниоцентезата е процедура, чрез която се взема околоплодна течност от матката на бременната жена. Впоследствие околоплодната течност се изследва в
лабораторията в рамките на пренаталните изследвания, за да се установи дали ебрионът страда от някакво заболяване.
По какви причини се прави амниоцентеза?
-Когато резултатите от скрининга от първия триместър не са задоволителни
-Когато при предишна бременност в ембриона е била установена генетична аномалия или анатомична аномалия на централната нервна система
-Когато съществува фамилна анамнеза на генетични аномалии (наследствени заболявания)
-Когато при изследването с ултразвук са установени участъци, които евентуално подсказват за някакво заболяване на ембриона
-Ако възрастта на жената надвишава 35 години. При тези възрастови групи вероятностите ембрионът да страда от синдрома на Даун са повишени. Обаче възрастовият критерий не е като цяло индикация за препращане към изследването амниоцентеза, ако резултатите от скрининга на първия триместър са задоволителни.
-Когато неинвазивният пренатален скрининг покаже повишена вероятност ембрионът да има хромозомни аномалии.
-Личен избор на двойката.
Как се осъществява амниоцентезата?
Бременната жена бива поставена в легнало положение. Впоследствие лекарят с ултразвук установява позицията на ембриона и определя участъка от корема, откъдето ще вкара иглата в ендометриалната кухина.
При постоянно проследяване с ултразвук лекарят вкарва през кожата иглата в ендометриалната кухина. На свободния край на иглата се поставя спринцовка и се изтегля околоплодова течност, която се изпраща за изследване.
Колко точни са резултатите от изследването амниоцентеза?
С амниоцентезата вземаме биологичен материал на ембриона, който можем да изследваме и да направим заключения, които касаят състоянието на здравето му. Що се отнася до тестването за генетични аномалии, между които водещо място заема синдромът на Даун, се счита, че амниоцентезата има точност, която доближава 99%.
В кой стадий от бременността се прави амниоцентезата?
Когато амниоцентезата се препоръчва, за да се установи дали ембрионът страда от някой генетичен синдром, изследването се прави между 16-та и 20-та седмица от бременността. Ако целта е да се установи зрелостта на белите дробове, тогава се прави обикновено след 32-та седмица от бременността. В случай на полидрамнио се прави, когато се счете за необходимо.
Кои са рисковете от амниоцентезата?
Основният риск е предизвикването на спонтанен аборт. Процентите на абортиране варират между 0,6% и 0,9%. Обаче има и проучвания, които „смъкват” още повече тази опасност.
Опасността от прехвърляне на възпаление върху ембриона е малка, но все пак съществува. Поради тази причина, ако една жена бива диагностицирана със СПИН, хепатит В или С, решението за амниоцентеза става с предпазливост.
В случай, че майката е с отрицателен резус фактор, ще бъде препоръчано да се постави една инжекция, която предотвратява чувствителността.